Зададе ми въпроса има ли при кого да си лягам. Като казах, че спя сама, ме попита защо. Отговорих му, че и аз нямам отговор на този въпрос. Всъщност, като се замисля сега, може да съм звучала като някакво разглезено момиченце. Той ми казая, че не е хубаво да спя сама, но аз на това нямаше как да отвърна. Знам, че е така. Но този човек ме заинтригува. Защото, докато се возех в колата, имах чувството, че ме е прегърнал. Беше наклонен към мен, просто нямаше как да не забележа присъствието му. Хареса ми чувството, което изпитвах. Но защото е пушач, не се реших да се запозная с него. Слязох от колата и точно в момента, когато реших да се върна при него и да се запознаем, видях как автомобила потегля .
Ще го потърся. Още днес. Да не ме забрави.
Трябва да опитам. Искам да опитам. Може да се разочаровам, но поне ще знам, че не съм стояла безучастна, ще съм сигурна какво се е случило, няма да живея в догадки. Защото имам лошото качество да се питам „Какво би било, ако...” Стига с това „ако”! Трябва да действам, защото живота не спира, докато аз мисля какви решения да взема.
И все пак трябва да разчитам и на късмета си. Дори не запомних лицето му, нито номера на колата. Нямам идея кого търся. Но ще опитам. Защото чувствах този човек толкова близо.... Не исках никаква връзка в момента, но той ме накара да се замисля. Дано ме е запомнил...Дано не е женен... Дано да го намеря!
..........
-Не се променяй.Запази усмивката си и добрината. Запази чара на детствотов себе си. Продължавай да си такава, каквато си, и ще успееш. Защото добрината успява. Защото силата на доброто ни води към красиви мечти. Остани вярна на себе си и на това, което си и ще получиш това, за което мечтаеш. Вярвай си, за да успееш...
Да чуя тези думи от непознат ми е много странно. Непознат или познат от 3 часа...все тая. Но да оставя такова впечатление у някого, да задържа това впечатление, да спечеля приятелството на добър човек с една усмивка е наистина вълнуващо.
Човек, който да повярва в мен. Или просто да ми върне моята вяра. От това имах нужда. Искам да съм всичко това, което той видя в мен. Искам да се усмихвам. Искам да съм дете. Искам да имам вяра. Искам да съм толкова щастлива, колкото той ме направи.
Защото аз го намерих. Нежният, всепоглъщащ мъж от колата. Чувствен, екзотичен, с топли ръце. Отнесе ме в някакъв розов свят, изпълнен с усмивки. Чувствах се точно такава, каквато искам да бъда. И се харесах. И искам пак.
.....
Но няма. Само веднъж. За няколко часа. Стига ми толкова. Поне имам още една сбъдната мечта. И чашата не е празна. Има нещо в нея ;)
:)
