Хора! Няма любов! Не лъжете!
Няма щастие! Има сълзи,
има рани, кървящи в сърцето, 
има разбити мечти - 
САМО разбити мечти!
Всичко свършва, дори да не искаш,
както свършва сънят призори.
Няма искреност, преданост, честност,
няма истинско слънце дори!
Хора! Няма любов! Не лъжете!
...
... Някакво стихче, прочетено преди години в някакъв лексикон. Цяла вечер си го повтарям. В този момент мисля, че е вярно. А не искам да е така.
Но къде има любов?!?