Постинг
18.09.2007 16:12 -
Нещо като превод, нещо като мисъл, нещо като артистично наклонение
Memory
Б.Стрейзанд
Полунощ.
Безмълвна улица.
Луната се усмихва-
сякаш няма спомени.
В светлината на лампите
изсъхнали листа поглъщат мойте стъпки
и вятърът жално започва да стене.
Спомени.
Съвсем сама в нощта
си мечтая за отминалите дни:
животът бе прекрасен,
разбрах какво е щастие,
...искам всичко да е както преди.
Уличните лампи ме предупреждават
за фаталността на моята отдаденост.
Някой нещо измърмори.Те се спряха.
Скоро ще настъпи утро.
Дневна светлина.
Очаквам изгрева.
Мисля си за нов живот.
Не бива да се предавам
пред новия ден.
Довечера пак ще мечтая със спомени.
Изгорелите краища на опушени дни,
студеният мирис на утро,
умиращи лампи, краят на нощта,
зората на всеки нов ден...
Докосни ме.
Лесно ли е да ме изоставиш
сама със спомените ми
от слънчевите дни.
Докосни ме,
За да разбереш какво е щастие.
Виж, новият ден започна...
Б.Стрейзанд
Полунощ.
Безмълвна улица.
Луната се усмихва-
сякаш няма спомени.
В светлината на лампите
изсъхнали листа поглъщат мойте стъпки
и вятърът жално започва да стене.
Спомени.
Съвсем сама в нощта
си мечтая за отминалите дни:
животът бе прекрасен,
разбрах какво е щастие,
...искам всичко да е както преди.
Уличните лампи ме предупреждават
за фаталността на моята отдаденост.
Някой нещо измърмори.Те се спряха.
Скоро ще настъпи утро.
Дневна светлина.
Очаквам изгрева.
Мисля си за нов живот.
Не бива да се предавам
пред новия ден.
Довечера пак ще мечтая със спомени.
Изгорелите краища на опушени дни,
студеният мирис на утро,
умиращи лампи, краят на нощта,
зората на всеки нов ден...
Докосни ме.
Лесно ли е да ме изоставиш
сама със спомените ми
от слънчевите дни.
Докосни ме,
За да разбереш какво е щастие.
Виж, новият ден започна...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 35
Архив