Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2007 16:12 - Нещо като превод, нещо като мисъл, нещо като артистично наклонение
Автор: orion80 Категория: Изкуство   
Прочетен: 567 Коментари: 0 Гласове:
0



Memory
Б.Стрейзанд

Полунощ.
Безмълвна улица.
Луната се усмихва-
сякаш няма спомени.
В светлината на лампите
изсъхнали листа поглъщат мойте стъпки
и вятърът жално започва да стене.

Спомени.
Съвсем сама в нощта
си мечтая за отминалите дни:
животът бе прекрасен,
разбрах какво е щастие,
...искам всичко да е както преди.

Уличните лампи ме предупреждават
за фаталността на моята отдаденост.
Някой нещо измърмори.Те се спряха.
Скоро ще настъпи утро.

Дневна светлина.
Очаквам изгрева.
Мисля си за нов живот.
Не бива да се предавам
пред новия ден.
Довечера пак ще мечтая със спомени.

Изгорелите краища на опушени дни,
студеният мирис на утро,
умиращи лампи, краят на нощта,
зората на всеки нов ден...

Докосни ме.
Лесно ли е да ме изоставиш
сама със спомените ми
от слънчевите дни.
Докосни ме,
За да разбереш какво е щастие.

Виж, новият ден започна...


Тагове:   превод,   мисъл,   наклонение,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: orion80
Категория: Лични дневници
Прочетен: 27716
Постинги: 15
Коментари: 7
Гласове: 35
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031